Меканска. Съдържа 182 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Кълна се в строените в редици

2. и в гонещите с решимост,

3. и в четящите Напомнянето [ангели] ­

4. вашият Бог е единственият ­

5. Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.

6. Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди

7. и го опазваме от всички непокорни сатани,

8. за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни

9. за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,

(Вж. 15: 17–18)

10. освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.

11. И ги попитай [неверниците] какво мислят ­ те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.

12. Да, ти се удиви, а те се подиграват.

13. И когато ги поучават, те не се поучават.

14. И когато видят знамение, те се присмиват.

15. И казват: “Това е само явна магия.

16. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

17. А нима и древните ни предци?”

18. Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”

19. То ще е само един Вик и ето ги ­ проглеждат!

20. И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”

21. Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.

22. [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили

23. вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!

24. И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:

25. “Какво ви е, та не си помагате един другиму?”

26. Да, в този Ден ще са покорни.

27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.

28. И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”

29. Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.

30. А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.

31. И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].

32. И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”

33. В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.

34. Да, така Ние постъпваме с престъпниците.

35. Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.

36. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”

(Някои неверници наричали Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  “луд поет”. Трудно им било да го последват и да изоставят идолите.)

37. Да, той донесе истината и потвърди пратениците.

38. Непременно ще вкусите болезненото мъчение ­

39. ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

40. Но не и за преданите раби на Аллах.

41. За тях ще има знайно препитание ­

42. плодове. И ще са удостоени

43. в Градините на блаженството,

44. на престоли един срещу друг.

45. Ще им поднасят чаши от извор

46. кристален, приятен за пиещите.

47. От него нито боли глава, нито се опияняват.

48. При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,

49. сякаш са скрити бисери.

50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

51. Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,

52. който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?

53. Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

54. Рече: “Ще надзърнете ли?”

55. И надзърна, и го видя в средата на Ада.

56. Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.

57. И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].

58. А нали ние [вярващите] не ще умрем

59. освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

60. Това е великото спасение.

61. За такова дейните да действат!

62. Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?

63. Сторихме го изпитание за угнетителите.

(При споменаването на дървото, което расте в Ада, неверниците се надсмели: “Как е възможно в Ада да има дърво, след като огънят изгаря дърветата?” Това слово било изпитание за тях и след като не разбрали смисъла, вложен в него, те изпаднали в още по-дълбоко неверие.)

64. То е дърво, изникващо от дъното на Ада.

65. Плодовете му са като главите на сатаните.

66. А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.

67. После към това ще им се примесва питие от вряща вода.

68. После тяхното завръщане е към Ада.

69. Те завариха бащите си заблудени

70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.

71. А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.

72. И изпращахме сред тях предупредители.

73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

74. но не и за преданите раби на Аллах!

75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

76. И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

77. И сторихме неговите потомци да просъществуват.

78. И оставихме за него спомен сред сетните.

79. Мир за Нух сред народите!

80. Така награждаваме Ние благодетелните.

81. Той бе един от Нашите вярващи раби.

82. После издавихме другите.

83. И сред неговите последователи бе Ибрахим.

84. Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.

85. Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?

86. Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?

87. И какво мислите за Господа на световете?”

(Сънародниците на пророка Ибрахим гадаели по звездите.Един празничен ден те му казали да дойде заедно с тях на мястото на тържеството.)

88. И отправи поглед към звездите.

89. И рече: “Аз съм болен.”

90. А те му обърнаха гръб и си отидоха.

91. И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?

92. Какво ви е, та не говорите?”

93. И се наведе над тях, и ги удари с десница.

94. [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.

95. Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?

96. А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”

97. Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

98. Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.

99. И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.

100. Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

101. И го благовестихме за смирен син.

102. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

(Ибрахим имал двама сина ­ Исмаил и Исхак, единият от които бил определен за жертвоприношение. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил. Ибрахим, мир нему, чул насън да му се казва: “Бог ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Божия повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя раб и в последния миг отменил повелята.)

103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,

104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим,

105. ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.

106. Това е явното изпитание.

107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

108. И оставихме за него спомен сред сетните.

109. Мир за Ибрахим!

110. Така награждаваме Ние благодетелните.

111. Той бе от Нашите вярващи раби.

112. И го възрадвахме за Исхак ­ про-рок от праведниците.

113. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.

(Ибрахим, мир нему, бил дарен с много чада от потомството на Исхак. От пророка Якуб насетне са се появили редица пророци. Фактът, че наред с добродетелните имало и такива, които угнетявали себе си, показва, че произходът и потеклото не са от значение при следването на правия път или отклоняването от него.)

114. И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].

115. И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.

116. И им помогнахме, и те бяха победителите.

117. И дадохме на двамата разясняващото Писание.

118. И ги насочихме по правия път.

119. И оставихме за тях спомен сред сетните.

120. Мир за Муса и Харун!

121. Така награждаваме Ние благодетелните.

122. Двамата бяха от Нашите вярващи раби.

123. И Илйас бе от пратениците.

124. Рече той на своя народ: “Не се ли боите?

125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец ­

126. Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”

(Баал бил златен идол, който се намирал в Дамаск и го почитали жителите на град Бак. Днес това място се нарича Баалбак.)

127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],

128. но не и преданите раби на Аллах.

129. И оставихме за него спомен сред сетните.

130. Мир за рода на Иляс!

131. Така награждаваме Ние благодетелните.

132. Той бе от Нашите вярващи раби.

133. И Лут бе от пратениците.

134. Спасихме него и семейството му ­ всички

135. освен [жена му ­ ] една старица, която бе сред оставащите.

136. После изтребихме другите.

137. А вие минавате покрай тях сутрин

138. и вечер. Не ще ли проумеете?

139. И Юнус бе от пратениците.

140. Избяга той на натоварен кораб.

141. И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.

142. И го глътна китът, и заслужи порицание.

143. И ако не бе от възхваляващите,

144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.

145. Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.

146. И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.

147. И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.

148. И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.

149. И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят ­ нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях ­ синовете?

150. Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?

151. Ала не! Те изричат своя измислица:

152. “Аллах роди.” Те наистина са лъжци.

153. Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?

154. Какво ви е, та така отсъждате?

155. Не ще ли се поучите?

156. Или имате явен довод?

157. Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!

158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].

159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

160. но не и преданите раби на Аллах!

161. И вие [о, неверници], и онова, на което служите,

162. никого не можете да изкусите срещу Него ­

163. освен онези, които ще горят в Ада.

164. [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.

165. Наистина ние сме строените в редици

166. и ние сме прославящите.”

167. И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:

168. “Ако имахме и ние писание като предците,

169. щяхме да сме предани раби на Аллах.”

170. [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.

171. Още преди казахме на нашите раби-пратеници,

172. че именно те ще са подкрепените

173. и че именно Нашето войнство ще победи.

174. И се отвърни от тях за определен срок!

175. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

176. Нима за Нашето мъчение бързат?

177. Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.

178. И се отвърни от тях за определен срок!

179. И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

180. Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!

181. Мир за пратениците!

182. И слава на Аллах, Господа на световете!