Меканска. Съдържа 88 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

2. Ала неверниците тънат в надменност и противене.

3. Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.

(“… преди тях” ­ преди меканските неверници.)

4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.

5. Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”

(С тези слова курайшите отричали Мухаммад. Когато той, мир нему, ги посъветвал да засвидетелстват, че Аллах е един, съдружаващите казали: “Как може единствен бог да управлява всичките същества?”. И не склонили да повярват.)

6. И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.

(С други думи, те внушават, че със своята проповед Мухаммад желае да получи високо положение и надмощие.)

7. Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.

(Последната религия за тях е християнството.)

8. Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ ­ Всемогъщия, Даряващия?

10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

12. Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът ­ владетелят на войските,

13. и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.

14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.

15. И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.

(Този Вик е първото протръбяване с Рога в Съдния ден.)

16. И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”

17. [О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд ­ притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.

(Силата на пророка Дауд се проявявала в издръжливостта му при богослужението. Ден говеел, ден се хранел, спял само през една третина от нощта, а през останалото време се отдавал на покланяне.)

18. Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.

19. И птиците насъбрани ­ всички му се подчиниха.

20. И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.

21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях.Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

23. [Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца.И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

24. Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята в суджуд, и се разкая.

25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметката.

27. И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците.Горко на неверниците от Огъня!

28. Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?

29. Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] ­ благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора…

30. И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

31. Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

32. И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

33. Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.

34. Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

35. Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

36. И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

37. И сатаните ­ едни да строят, други да се гмуркат,

38. а трети ­ вързани в окови…

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41. И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”

42. [Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

(Айюб, мир нему, се измил с тази вода и се избавил едновременно от всички свои болести.)

43. И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях ­ милост от Нас и поука за разумните хора.

(След като били разделени, пророкът Айюб и неговото семейство се събрали. Числеността им се удвоила и ги обгърнало изобилие. Според преданието жената на Айюб, мир нему, един ден се провинила и Айюб се заклел, че когато оздравее, ще є удари сто тояги. Но съпругата му проявила грижи и саможертва, затова Всевишният Аллах определил стоте сламки като символичен жест в изпълнение на клетвата.)

44. “И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

45. И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб ­ притежатели на сила и прозорливост!

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

47. И те са при Нас сред добрите избраници.

48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.

49. Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител ­

50. градините на Адн с разтворени за тях врати.

51. Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53. “Това ви е обещано за Деня на равносметката.

54. Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”

55. Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане ­

56. Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

57. Така е! И нека вкусят това ­ вряща вода и гной!

58. И други [мъчения] от същия вид.

(Големите грешници в Огъня ще кажат на техните последователи:)

59. “Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”

60. Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

61. Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

62. И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

63. Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”

64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

65. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител.Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66. Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

67. Кажи: “[Коранът ­] това е велико известие,

68. от което вие се отвръщате.

69. Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.

70. Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”

71. Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”

73. И се поклониха ангелите всички вкупом,

74. освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

75. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76. Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

77. Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

78. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79. Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”

80. Рече: “Ще си сред отсрочените

81. до определения Ден.”

82. Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

84. Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам ­

85. непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”

86. Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”

87. Това е само Напомняне за световете.

88. След време ще узнаете вестите в него.